Всичко, всичко от Никола Юн

202620_bИздател: Ибис;

Преводач: Вера Паунова;

Година на издаване: 2016;

Брой на страници: 320;

Корици: меки;

Goodreads оценка: 4,09;

Анотация:

Заболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнайсет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла.

Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.

Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям… Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.

Навярно не можем да предвидим бъдещето, но все пак има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли. И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа.


Анотацията на книгата до голяма степен разкрива част от сюжета, но въпреки това „Всичко, всичко“ е разтоварваща книга, която си заслужава да бъде прочетена. Ако обичате да четете contemporary, тийн, любовни, не натоварващи романи, книгата определено ще ви допадне.

Нека първо да разгледаме външния вид на книгата.

В ляво е оригиналната корица, а в дясно българската. Определено повече ми харесва оригиналната, защото е много по-свързана с историята. Българската корица няма почти нищо общо със сюжета на книгата. Момичето от корицата изобщо не отговаря на това, описано в романа. Но нека преминем към по-съществената част, а именно историята.

Историята проследява проследява историята на 18-годишната Маделин, която е „алергична към света“. Тя не може да излиза от вкъщи, заради заболяването си, но това не и пречи особено, докато в съседната къща не се нанася Оли, който преобръща целия й живот.

На пръв поглед историята изглежда клиширана, но всъщност не е такава.

Стилът на писане на авторката Никола Юн e приятен, като се има предвид, че „Всичко, всичко“ е дебютната й книга. Прочетох  я за един ден и благодарение на кратките глави, книгата се чета много леко и бързо.

Сюжетът е сравнително динамичен и няма много отклонения от основната история.

Мади е главната героиня, то чието име е разказана историята. Тя няма приятели и единствените хора, с които се среща са мийка й, медицинската й сестра и от време на време някой частен учител. Итересно нещо, което ми направи впечатление в образа на Мади е това, че макар и да не познава света Навън, това не я спира да има мечти и да се развива. Също така тя обича да чете, което винаги е плюс за мен, защото когато главните герои от книгите обичат да четат изграждам по-добра връзка с тях или нещо такова.

Оли е новото съседско момче, в което всъшност Мади се влюбва. Първоначално ми се стори малко странен, но в последствие ми хареса неговият образ. Той е обикновена момче, ходещо на училище, излизащо Навън и правещо всички неща, които правят нормалните тийнейджъри.

С една дума световете, в които живеят главните герои е напълно противоположен.

Други два образи от книгата се тези на майката на Мади и на Карла(медицинската й сестра). Майката на Мади прави всичко възможно тя да бъде добре и да е зещитена, както прави всяка една майка.

Карла е може би единствената приятелка на Мади. Тя й помага, грижи се за нея и винаги се опитва да я защити. Карла разбира проблемите на Мади и й помага да следва мечтите си.

Както може би вече се досещате, основната връзка в романа е тази между Оли и Мади. Връзката им в началото не типичната първа връзка, зарада болестта на Мади. Хареса ми романтичната им история, но не беше нещо нечувано.20170305_105752.jpg

В общи линии книжното общество приема „Всичко, всичко“ като всяка една прехвалена книга. Една част от читателите много я харесват, а на други въобще не им се нрави.

На мен книгата ми хареса, но не е нищо особено. Откривам в нея доста общи елементи с „Вината в нашите звезди“ от Джон Грийн, но все пак и произведението на Юн също има своя чар. Обратът, случващ се в края на книгата също беше доста предсказуем, но самата история е интересна, оше повече с това графично оформление. Хареса ми и това, че се засяга темата за домашното насилие, която не срещам често в този тип книги.

Моята оценка за книгата е:4stars

 

Advertisements

One thought on “Всичко, всичко от Никола Юн

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s